Левски трябваше да преживее един от най-срамните моменти в новата си история, губейки с 2:3 от Септември София на собствения си стадион ?Георги Аспарухов“ преди последната за годината пауза за национални отбори. Случилото се разби напълно илюзиите, в които живееше клубът оставяйки ясното послание, че е време за сериозни промени. Позорът беше наблюдаван от едва около 3000 души, а интересът към мачовете на ?сините“ вероятно ще продължи да спада, докато не останат само най-верните фенове, които подкрепят отбора въпреки всичко.
Може да се каже, че Левски си вкара цели три автогола и няма да бъдем в грешка. В този мач ?сините“ позволиха преотстъпените си играчи Асен Чандъров (1 гол) и Борислав Рупанов (2 гола) да поразят три пъти вратата на несигурния Матей Маркович. Но това е само малка част от голямата картина, която Левски отказва да види.
?Сините“ в никакъв случай не трябваше да забраняват на Чандъров и Рупанов да играят срещу тях. Именно затова те са преотстъпени в по-скромен отбор. Въпросът е защо са преотстъпени, когато на техните позиции в Левски няма по-добри играчи. Асен изглежда като новия носител на ?Златната топка“ Родри в сравнение с Карлос Охене. А Рупанов не отстъпва на Александър Колев и го доказва с головете си – юношата на Левски има 5 попадения, колкото имат именно Колев и Мустафа Сангаре, но ги е отбелязал в по-малко мачове (11 срещу 15 за нападателите на Левски), при това играе в доста непретенциозен отбор.
Треньорът Станислав Генчев честно призна за грешната си преценка. Време е да признае и, че не става за треньор на Левски – 3 поредни загуби, 4 поражения в последните 5 мача, без победа над отбор от Топ 5, като в тези срещи Левски е отбелязал само един гол.
Лятната селекция на ?сините“ не е свързана само с преотстъпването на Чандъров и Рупанов. Видя се от представянето на Алдаир, който за щастие бе заменен, защото можеше да бъде изгонен. Той не е на необходимото ниво в дефанзивен план, а в офанзивен също не впечатлява – липсва му елементът на центриране, който е задължителен за флангови играч. От неговата зона до почивката спокойно можеха да паднат три гола.
И като говорим спортно-технически, без да навлизаме в детайли за прословутата система на Генчев, някои неща са обезсърчаващи. Неговият отбор може да прави едва няколко неща добре донякъде. Срещу силните действа с дълги топки и това вече е известно на всички. Срещу по-слабите упражнява натиск, главно на мускули. Този състав умее да притиска, но не и да атакува. Влиза в шаблон с постоянни изритвания – било под формата на пасове или центрирания.
След промените на почивката срещу Септември, повече от половин час на левия фланг на атаката си пречеха Марин Петков и Асими Фадига. Централният защитник Кристиан Макун влизаше в дясната половина на противника, а след това центрираше към тях, а те правеха това към Колев и Сангаре (срещу тях бе 17-годишният Михаил Полендаков, когото така и не преодоляха). Тридесет минути едно и също, а зоната пред наказателното поле не бе използвана – никой не влизаше там, за да получи топката и да реши дали да разпредели играта или да стреля. Това беше очевидно, но по никакъв начин не трогна Станислав Генчев. Или пък го е забелязал, но просто не знаеше как да го промени. Това казва всичко за хаотичното състояние на този отбор.
След края разгневени ултраси слязоха пред Сектор ?Б“ и потърсиха обяснение за представянето от играчите. Но техните искания трябва да са насочени другаде. Отговорността е в градината на мажоритарния собственик Наско Сираков и на Управителния съвет, защото клубът върви към поредна голяма криза. Има несъстоятелен треньорски щаб и неадекватна селекция, наред с това вървят и дългове за изплащане, както и планове за изграждане на нов стадион. Но този път няма конвертируеми играчи, които Левски да продаде. А в момента на ?Герена“ няма визионери. И лошото за „сините“ е, че тепърва ще става по-зле. И говорим не за следващия кръг, а глобално, което явно не вълнува мнозинството.
Естествено е, че всеки левскар си има своите доводи за и против работата на всеки специалист, но истината, която не иска да приеме и самият Генчев, е, че Левски се оказва твърде висока летва за неговите качества. Генчев не е първият, няма и да е последният. Реално и стратегически погледнато, нищо фатално не е станало. Нито за него, нито за Левски, нито за бившия му клуб Крумовград. Той опита и направи каквото можеше.
През лятото Генчев беше длъжен да откликне на офертата от ?Герена“, а и от Левски бяха длъжни да го поканят, след като вече той обиколи неслучайни клубове, показа някакво израстване и видимо беше узрял. И ако някой изтъква младостта като причина за очертаващия се провал, нека върнем лентата към други бивши треньори на Лудогорец, които дойдоха в Левски – Георги Дерменджиев и Стойчо Стоев.
На Левски не се отказва, както и Левски не може да остане безразличен към кандидат, който е във фокус и с висок рейтинг. Проблемът, обаче, е в дълбочината, когато се избира треньор. Не е лесно да си на мястото на Сираков или Боримиров. Звънят мениджъри от всички краища на света, пращат CV-та, препоръчват, съветват. Пресилено би било да се твърди, че Левски няма право на грешка, защото през годините се убедихме, че след всяко дъно се оказва ново дъно.
А и при липсата на реална перспектива за шампионска титла, всеки кандидат за наставник на тима е наясно, че каузата първо място е изгубена, освен ако отнякъде не се появят камиони с пари. Което пак не е гаранция и примерът е на няколко километра наблизо – в Борисовата градина.
Каквото и да ви говорят за провала на Генчев – дълговете, времето, разменените кръгове и програмата, контузиите, наказанията, съдиите, някои излишни словесни интервенции на ръководството, причината е чисто футболна. Треньорът си избра схема 3-5-2, а това бе много спорто, дори съмнително, че Генчев е наясно как се отива на такова сложно място като ?Герена“ и генерално иска да промени софтуера.
Трябва да си много напред с материала, да имаш голям опит, за да изградиш отбор с нова философия. В България обичайно 3-5-2 се използва за изненада, нещо като висш пилотаж. Едуард Ераносян я използваше в шампионския сезон Локомотив Пловдив, а такава формация виждахме малко и в Лудогорец при Димитър Димитров – Херо. Или пък Станимир Стоилов, който начело на Левски обръщаше отбора на 3-5-2 в ключови мачове.
Идеята е в Левски да търсят адаптивен, способен и разбиращ треньор, който задължително има както План ?A“, така План ?Б“ и План ?В“. Желателно е следващият треньор на Левски да се е докоснал или дори откраднал нещо от споменатите по-горе специалисти. И без много фанфари и постове във Facebook да успее да убеди аудиторията, че има знанията, самочувствието и уменията да преобърне Левски спортно-технически. Няма друго спасение за ?сините“ към този момент, освен коренна промяна. На ?Герена“ трябва много внимателно и доста детайлно да анализират следващи си треньор, да го разучат и да разпитат повече за него, а не просто да се взима някое нашумяло име или да се извади някой от нафталина като Николай Костов.
В последните години само един треньор си тръгна от Левски без да има криза на представянето. И сега, две години и половина след това, се оказва, че Станимир Стоилов по-добре да не беше поемал отбора за втори път, защото летвата на очакванията нямаше да бъде вдигната толкова високо. Добре е тази летва да си бъде свалена на нивото преди и след него. Така или иначе публиката си свикна с второстепенната роля на Левски в шампионата. Само спечелената Купа на България преди две години вкара хилядите ?сини“ фенове в някаква еуфория, но само дотам.
Време е Левски да промени изцяло курса. Това изисква визия, план и правилни хора на правилните позиции. Следващият треньор трябва да бъде адаптивен, способен да предлага различни варианти на игра и да разбира спецификата на клуба. Изборът на нов наставник не може да се основава на случайни решения и препоръки – той трябва да е резултат от дълбок анализ.
Левски не може да си позволи повече грешки. Без ясен план за развитие, клубът рискува да изпадне в още по-голяма криза, губейки най-вече подкрепата на своите фенове и своята идентичност като клуб.
