В модерния футбол ценностите и идентичността на даден клуб вече остават на втори, че дори и на още по-заден план. С други думи – липсва ?ДНК“-то на отбора, който познаваме толкова добре. И как би могло да има, когато се сменят треньори, играчи, директори и персонал зад кулисите? Тогава как един клуб може да има различителна идентичност? Как е възможно всяка година Тотнъм да остане Тотнъм? Защо Аякс продължава да играе футбол по правилния начин? Може би настроението, предавано от феновете? Култура, прехвърлена от играч на играч и от директор на директор? Нещо във въздуха около стадиона?
Обаче, понякога, съществуват моменти, когато е напълно очевидно защо един клуб е такъв, какъвто е, защо очевидно е въвлечен в цикъл на иначе необяснимо поведение. Реал Мадрид е Реал Мадрид, защото президент на клуба от 2000-а година насам е Флорентино Перес (б.а. – с изключение на три години). И няма нещо, което босът на ?кралете“ да харесва повече от скъп и известен играч. След пандемията от COVID-19, когато целият европейски футбол усети финансовите затруднения, ?Лос бланкос“ изглеждаха променени. Бяха направени редица умни трансфери на млади звезди. Орелиен Чуамени, Едуардо Камавинга и Джуд Белингам не бяха никак евтини – струваха малко над 250 милиона долара, но не бяха ?Галактикос“ в истинския смисъл на думата. Тримата все още трябваше да се развиват, както и другите млади таланти в ?Сантиаго Бернабеу“ като Винисиус Жуниор, Родриго и Федерико Валверде. Те разработиха взаимно съвместим стил, който доведе до редица успехи през последните години, а Перес реши през изминалото лято да добави Килиан Мбапе към тази комбинация. Напомня малко на 2003-а година, когато шефът на Реал купи Дейвид Бекъм, но продаде Клод Макалеле, което разруши баланса в отбора.
?Белите“ бойкотираха тазгодишната церемония за ?Златната топка“, след като стана ясно, че Винисиус няма да победи. Което по-скоро поражда въпроса защо, ако смятат триумфа на Родри от Манчестър Сити за такъв скандал, те взеха играч, който играе на същата позиция като бразилеца, имат много сходни характеристики и при това извадиха сериозни пари за него (б.а. – говорим за Мбапе). Винисиус обича да играе отляво. Той е способен на магични моменти, дори когато почти не участва в играта. Бразилецът притежава бурен характер, но също страхотни умения, голямо въображение и блестящ и необичаен завършващ удар. Точно като Мбапе.
Миналия сезон балансът на Реал в предни позиции изглеждаше перфектен. Белингам беше поставен в средата на нападението, но се връщаше малко по-назад по терена, за да освободи пространство за Винисиус отляво и Родриго отдясно. Сега към тази схема беше добавен Мбпе и резултатът е пълен хаос.
Белингам вкара 19 гола в 28 мача от Ла Лига през миналата кампания. Попадението му срещу Осасуна на 9 ноември беше първото му за ?кралете“ през този сезон, тъй като треньорът Карло Анчелоти бе принуден да го върне доста по-назад. Родриго стана ?втора цигулка“, основно, защото не е достатъчно известен, докато Мбапе въпреки че отбеляза шест шампионатни гола, изглежда разочароващата фигура в отбор, който губи твърда почва под краката си. Реал стартира посредствено защитата на титлата си в Ла Лига и изостава доста от Барселона, а освен това е изключително колеблив и в Шампионска лига.
Мбапе, разбира се, е играч с удивителни дарби. Да го гледаш как разкъсва Аржентина на Световното първенство през 2018-а година беше доста вълнуващо. По това време той беше само на 19 години, но беше напълно узрял. Нямаше ограничение за това, което може да постигне. Оттогава нататък, обаче, потенциалът му замръзна. Пари Сен Жермен – клуб, в който Килиан рядко беше предизвикван, беше ход, почти предопределен да спре развитието му. В този отбор, в това първенство и с неговия талант той можеше да прави каквото си поиска. Всичко беше много лесно и резултатът беше, че в големите мачове в Шампионска лига Мбапе се губеше по терена.
Подобна е историята и в националния отбор. На 1/2-финала и финала на Световното първенство през 2022-а година той трябваше да бъде преместен от предпочитания от него ляв фланг в центъра заради отказа му да се връща назад и да спира противниковия десен бек. В крайна сметка в решителния сблъсък срещу Аржентина в битката за трофея той вкара хеттрик (два от головете му бяха от дузпа). Но ако не беше толкова неангажиран в играта, може би, ?гаучосите“ нямаше да водят с 2:0, преди той да се разпише за първи път.
Мбапе вече два месеца е извън състава на Франция, тъй като, според селекционера Дидие Дешан, преминава през ?труден период“. Почивката може да му се отрази добре – всеки играч я заслужава. Но в Реал той има само един гол в последните си осем мача. При загубата с 0:4 в ?Ел Класико“ изглеждаше напълно неспособен да се справи с високата защитна линия на Барселона, попадайки в засада цели осем пъти.
Времето в ПСЖ очевидно е притъпило качествата на Мбапе и той сякаш е забравил как да решава проблемите на терена. Надеждата е, че той ще си възвърне формата, както заради себе си, така и заради футбола, като цяло. Но неговият случай показва рисковете, пред които дори най-талантливите играчи са изправени, ако изберат грешния клуб. С оглед на слабите резултати и тактическите проблеми този сезон, може би, Реал Мадрид също е направил грешен избор с Мбапе…